БЧК Пловдив

История на БЧК-Пловдив

Пловдивската организация на БЧК е сред най-активните в страната и развива широкомащабна дейност. Тя обединява над 15 000 членове и доброволци в целия регион. Предоставя материална, хранителна и психологическа подкрепа за над 50 000 души годишно. Зад впечатляващите успехи стои дълга и богата история.

Началото

Пловдивското червенокръстко дружество е сред пионерите на хуманитарното движение в България.

Създаването

Дружеството е основано на 12 ноември 1879 година, малко след Освобождението, когато градът е център на автономната област Източна Румелия. Учредено е от местни благодетели и общественици.

Активно подпомага нуждаещите се и участва в изграждането на болнични и хуманитарни структури в региона. Организират се доброволни дружества и комитети за милосърдие.

Първата голяма болница в Източна Румелия

Първата голяма болница в Източна Румелия е създадена, финансирана и управлявана от организацията на Червения кръст в Пловдив. Тя е открита през 1879 г. с името „Свети Пантелеймон“. За неин първи управител е избран видният общественик и лекар д-р Стоян Чомаков.

„Свети Пантелеймон“ е първото червенокръстко лечебно заведение в Пловдив, което поставя основите на съвременната голяма болница в града. Наследник на тези традиции днес е УМБАЛ „Свети Георги“, а името „Свети Пантелеймон“ носи една от общинските болници.

Първи курсове за милосърдни сестри

Милосърдни сестри в болнична стая в началото на XX век

Пловдив е един от първите градове в страната, в които в края на XIX и началото на XX век се разкриват специализирани курсове за милосърдни сестри. Това става в периода 1900–1912 г., а заниманията са вечер или в неделя. Тяхната цел е да дадат основни познания по хигиена, превързочна техника и грижа за болни.

Първият масов бум на тези курсове в Пловдив е по времето на Балканските войни (1912–1913 г.). Поради спешната нужда от кадри за военните болници в града, Червеният кръст организира ускорена подготовка за самарянки (милосърдни сестри за военно време). През Първата световна война (1914–1918 г.) курсовете стават постоянна практика за подготовка на доброволки за фронта и болниците в тила.

До Първата световна война (1880–1914 г.)

Дейността в този период е свързана с изграждането на местни хуманитарни структури и подкрепа на военните санитарни служби при националните конфликти.

Сръбско-българската война (1885–1886 г.)

Пловдивското дружество се включва в събирането на помощи, организирането на доброволци и подпомагането на ранените войници.

Балканските войни (1912–1913 г.)

Организацията в Пловдив мобилизира ресурси за събиране на медицински материали, разкриване на временни лазарети и осигуряване на грижи за хилядите ранени и болни войници от фронтовете, като доброволци и милосърдни сестри от града оказват активна помощ на бойното поле.

По време на Първата световна война (1914–1918 г.)

По това време се развива мащабна хуманитарна дейност. Градът се превръща в един от основните тилови медицински центрове на страната. Разкриват се безплатни трапезарии за децата на фронтоваците, събират се топли дрехи за войниците на предната линия и се организират курсове за милосърдни сестри.

Ключови аспекти на дейността:

1Мобилизация на милосърдни сестри и санитари

Организират се ускорени курсове за милосърдни сестри и санитарни доброволци, които отиват на фронтовете и служат в полеви болници.

2Изграждане на тилови болници и лазарети

БЧК-Пловдив помага за преоборудването на местни училища, тютюневи складове и обществени сгради във временни военни болници. Създаден е постоянен подкрепителен и превързочен пункт на жп гарата, където доброволците посрещат санитарните влакове, оказват първа помощ на ранените и ги разпределят към болниците в града.

3Грижа за чуждестранни военнопленници

В Пловдив функционира голям лагер за френски, английски и сръбски войници. Следвайки духа на Женевската конвенция, доброволци посещават лагера, доставят храна и дрехи, осигуряват медицинска грижа.

4Благотворителни кампании в тила

Местната структура организира фондове, благотворителни базари и лотарии. Със събраните пари се купуват лекарства, марли и топли дрехи за войниците на фронта. Пловдивското дружество отваря обществени трапезарии и раздава помощи на децата и съпругите на заминалите на фронта български войници.

Между Първата и Втората световна война (1919–1939 г.)

През този период дейността на БЧК Пловдив коренно се променя. Организацията пренасочва фокуса си от военна медицина към социални, здравни и хуманитарни каузи в мирно време, борейки се с последиците от националните катастрофи, природните бедствия и бедността.

Създаване на Българския младежки Червен кръст

Корица на списание „Младежки Червен кръст“, София, 1924 г.

През есента на 1921 г. се създава Пловдивското младежко червенокръстко дружество. То е едно от най-старите в България, като повече от век остава и сред най-активните.

Неговите първи инициативи са насочени главно към справянето с хуманитарните кризи след Първата световна война, подобряването на хигиената в училищата и оказването на социална помощ. Младите активисти се включват в:

  • Подпомагане на бежанците от Беломорска и Одринска Тракия – събират дрехи, храна и пари за тях;
  • Грижа за сираците – организират се безплатни трапезарии и се събират помощи;
  • Здравна просвета – издават и разпространяват специални брошури;
  • Профилактика – заради епидемиите от заразни болести младежите следят за чистотата в класните стаи, организират сутрешни прегледи на учениците за лична хигиена;
  • Обучения – доброволците преминават първите курсове за оказване на първа долекарска помощ;
  • Самарянство – младежите се включват в изграждането на палатки, раздаването на топла храна и дрехи за останалите без дом след голямото Чирпанско земетресение през 1928 г.

Периодът между двете световни войни се характеризира с масово навлизане на червенокръстката идея в училищата. В пловдивските гимназии се създават силни ученически секции на БМЧК. Младежите са обучавани по първа помощ и активно се включват в събирането на средства за сираци и социално слаби свои съученици.

Още с първите си изяви младите червенокръстци се открояват като активни участници във всички дейности и акции на хуманитарната организация. Те са на първа линия, а често стават двигател на нови идеи и подходи. Инициативността и енергичността са характерни и днес за дружеството на Българския младежки Червен кръст в Пловдив и региона.

Дейност на БЧК през периода

Основните направления в работата на организацията включват:

1Справяне с бежанската криза

След Първата световна война в Пловдив и региона пристигат хиляди български бежанци от Тракия, Македония и Западните покрайнини. Местното дружество на БЧК организира масови кампании за осигуряване на подслон, храна и раздаване на топли дрехи за пристигащите семейства. Разкриват се безплатни трапезарии.

2Реакция след Чирпанското земетресение (1928 г.)

През април 1928 г. Южна България е поразена от серия катастрофални земетресения с магнитуд до 7,0 по Рихтер. Доброволци на БЧК изграждат палаткови лагери, временни болници и полеви кухни за десетките хиляди пловдивчани, останали без дом. Градският клон координира една от най-големите хуманитарни акции в историята на БЧК – превръща се в основен разпределителен център за международните и националните дарения (медикаменти, одеяла, строителни материали), изпратени за пострадалия регион.

3Борба с туберкулозата и детско здравеопазване

През 20-те и 30-те години на XX век туберкулозата е социално заболяване с висока смъртност в България. Пловдивската структура на БЧК, съвместно с централното ръководство, финансира и изгражда специализирани павилиони за туберкулозно болни в града, които впоследствие са дарени на Пловдивската община за безплатно ползване. Започват масови курсове по лична хигиена, предпазване от инфекции и правилно отглеждане на новородени, насочени към по-бедните слоеве от населението.

4Подготовка за организирано кръводаряване

Около 1939–1940 г. БЧК поставя основите на първата организирана система за кръводаряване в страната, а пловдивските лекари и дружества започват активно да привличат и тестват дарители.

По време на Втората световна война (1939–1945 г.)

По време на Втората световна война БЧК-Пловдив отново се мобилизира за работа в условия на мащабен военен конфликт. Дейността на организацията през този период се разделя на два основни етапа:

  • тилова подготовка и хуманитарни мисии (1941–1944 г.);
  • пряко участие на фронта в заключителната фаза на войната (1944–1945 г.).

Действия в тила

Ключовите аспекти от дейността на пловдивското дружество включват:

1Санитарни влакове и мисии на Източния фронт (1941–1944 г.)

Пловдивски лекари, фелдшери и милосърдни сестри доброволно заминават с тези влакове, за да оказват помощ на пострадалите.

2Грижа за ранени съюзнически летци

БЧК в Пловдив оказва първа помощ и медицинско съдействие на катапултиралите и пленени чужди летци, настанени в болниците в региона.

3Организиране на първа помощ и противовъздушна отбрана (ПВО)

Пловдивският клон засилва тиловата подготовка на населението. Хиляди граждани, работници и държавни служители са обучени как да реагират и да оказват първа помощ при бомбардировки и обгазяване.

4Санитарни постове

Създадени са десетки доброволни пунктове в различните квартали на града, готови да се задействат при въздушна тревога.

5Грижа за бежанците от Беломорска Тракия и Македония

За тях се осигуряват храна, подслон и санитарни пакети по гарите.

Ролята на Младежкия Червен кръст

Младежката организация развива изключително силна благотворителна дейност, насочена към подкрепа на пострадалите от войната. Учениците събират и изпращат топли дрехи, чорапи, тютюн и писма за българските войници, намиращи се по границите. Поддържат се безплатни трапезарии за деца на загинали войници или социално слаби семейства.

Участие в Отечествената война (1944–1945 г.)

След преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция през септември 1944 г. БЧК-Пловдив преминава в пълна мобилизация за фронта. Голяма част от състава на Пловдивския гарнизон и местните медицински кадри заминават за Сърбия, Унгария и Австрия в състава на Първа българска армия. Пловдивските червенокръстци разкриват полеви болници непосредствено зад фронтовата линия.

Първата масова акция за кръводаряване

През есента на 1944 г. БЧК-Пловдив организира първите безвъзмездни акции за кръводаряване в града. Пловдивчани масово даряват кръв за спасяването на ранените български войници, пристигащи от боевете при Страцин, Куманово и Драва.

Периодът 1944–1989 г.

„Ръководство за санитарните дружини и санитарните постове на БЧК“

В годините на социализма (1944–1989 г.) структурата на БЧК-Пловдив претърпява коренна реорганизация. Интегрира се в държавната система на здравеопазването и социалното осигуряване, превръщайки се в масова организация с десетки хиляди членове.

Основни стълбове и дейности

Работата на БЧК-Пловдив през този период е насочена към:

1Изграждане на масови санитарни дружини

БЧК се заема със създаването на подготвени структури по места като част от гражданската отбрана на страната при евентуален конфликт. Редовно се провеждат градски и окръжни състезания на санитарните дружини за оказване на първа помощ при бедствия, аварии и ядрена или химическа заплаха.

2Превръщане на безвъзмездното кръводаряване в държавна политика

Вместо инцидентни акции Пловдивският клон изгражда постоянна и масова система за привличане на кръводарители. Провеждат се организирани акции по график в заводите и висшите учебни заведения.

3Водноспасителна служба (ВСС) и Планинско спасяване (ПСС)

През социализма БЧК Пловдив получава официални мандати за регулиране и управление на спасителната дейност. След откриването на градските плажове, басейни и изграждането на Гребния канал БЧК-Пловдив става единственият орган, който обучава, сертифицира и назначава водни спасители. Пловдивският отряд на ПСС се разраства и поема изцяло сигурността на туристите в близките части на Родопите и Средна гора, като се изграждат спасителни постове.

4Здравна просвета и БМЧК в училищата

Във всяко училище се назначават отговорници по хигиената сред учениците. Провеждат се задължителни беседи и прожекции на научно-популярни филми, разпространяват се брошури за инфекциозните заболявания, личната хигиена и вредата от тютюнопушенето.

5Международна солидарност

България е част от Източния блок, затова БЧК-Пловдив редовно участва в национални кампании за събиране на помощи за държави от Третия свят, а също за социалистически страни, засегнати от бедствия или военни конфликти.

Периодът след 1989 г.

През 1989 г. БЧК-Пловдив се реорганизира в независима хуманитарна организация. Периодът на прехода носи тежки икономически кризи, които налагат бърза адаптация за подпомагане на най-бедните слоеве от населението.

Основни акценти в дейността на Областната организация на БЧК-Пловдив

Измерване на кръвно налягане по време на кампания за подпомагане с храни

Водещите приоритети през този период са:

  • Справяне с кризите през 90-те години на ХХ век;
  • Европейски програми за хранителна подкрепа;
  • Модернизация на обученията по първа помощ;
  • Разширяване на социалните услуги;
  • Обогатяване на хуманитарното подпомагане и хуманитарната дипломация;
  • Подобряване на мениджмънта на бедствия;
  • Осъвременяване на здравната просвета;
  • Осигуряване на психосоциална подкрепа.

Съвременното младежко движение (БМЧК-Пловдив)

Доброволци на БМЧК-Пловдив представят направление „Активно включване в социалната среда“

Доброволците се справят успешно с множество мисии:

  • осъществяват благотворителни акции, в които привличат десетки ученици и студенти;
  • в училищата разпространяват знания и умения за оказване на първа долекарска помощ;
  • организират постоянни кампании за превенция на зависимости – срещу наркотиците и тютюнопушенето, и за превенция на ХИВ/СПИН;
  • участват активно в програми за интеграция на бежанци и деца на мигранти, а също – за утвърждаване на толерантността;
  • провеждат дискусии за предизвикателствата на дигиталната ера.

Всяка година палитрата от инициативи се обогатява с иновативни проекти, за което БМЧК-Пловдив е удостоен с множество национални награди.